Вкопчена ли си в старата ти идентичност или неща, които са деструктивни? Задържаш ли в мислите си миналото? Имаш ли усещането, че буксуваш на място и това те изнервя?
Да пускаш нещата и да продължаваш напред в неизвестното е умение, което се развива.
такова умение се среща в една определена категория хора: тези с гъвкаво мислене.
Тези хора виждат всеки неуспех като ценен урок. В противоположност, хората с фиксирано мислене вярват, че провалът означава лична неадекватност. Получената критика е фатален удар по и без това крехкото им самочувствие,
Хората, които умеят да пускат нещата, имат в себе си нагласа за растеж. Като противовес на състоянието на инерция. Такива хора умишлено напускат зоната си на комфорт сега, за да получат повече комфорт в бъдеще.
Защо трябва да се научим да пускаме старата си идентичност?
Още през 1943 Абрахам Маслоу посочва : “Този, който можеш да бъдеш, трябва да станеш. Наградата е себереализацията.”
Първата стъпка в тази посока е именно умението да пускаш старото. Особено когато с него се идентифицираш. Мисловни навици, до болка познати, водещи до повече болка, като например:
– не мога добре
– не правя достатъчно
– няма да съм интересна, полезна, призната
– ще се проваля
– нестабилна съм
– объркана съм
– обидена, наранена, гневна
– трудно е, не е за мен
– нямам време
– нямам пари
– не е възможно
В какво се вкопчваме?
В трупане на вещи, материални ценности, пари, за сметка на здрав, спокоен сън, рационално хранене и емоционално здраве.
Във взаимоотношения, които скърцат, но все пак, познат дявол, малък дявол. Хора, които не могат, нямат капацитета да отвърнат на това, което даваме. Децата си, които са ни “длъжни” или без които не можем.
Най-различни пристрастявания, в опит да избягаме от тежко вътрешно чувство, но го правим по начин, от който след това се чувстваме още по-зле.
Работата, която отдавна не харесваме.
Да не забравим и за вредните мисловни навици, да недоволстваме от себе си, да критикуваме, свръханализираме, отлагаме и черногледстваме.
Защо и кога се вкопчваме?
Когато вярвам, че не съм ок такава, каквато съм и имам усещане за неадекватност, аз търся да наваксам това чувство на вътрешна празнота. Търся да натрупам значимост, сигурност. Включително и телесна маса.
Всички пристрастявания започват заради усещане за нестабилност и недостатъчност. Не е покрита някоя основна емоционална нужда, свързване, любов, разнообразие, растеж сигурност, принос.
Затова се вкопчваме. За да се почувстваме по-добре отвътре. толкова много багаж носим със себе си. Тежи ни, но не го пускаме. Ако пусна, коя ще бъда тогава? Няма да се справя без него, без тях. Няма да бъда в познатото:
– обичайните хора, действия, мисли и рутина
– познатата работа, същите взаимоотношения
Познат дявол, малък дявол.
Вкопчена съм най вече в образа, който поддържам за себе си, тази, недостатъчната.
Тази, която не може да се разгърне в мисия, да излезе на светло, да достигне до своите потенциални клиенти и да монетизира експертизата си.
Защо ни е толкова трудно да напуснем старата си идентичност?
Проучванията на невропластиката, науката а това, как работи твоя мозък, посочват, че когато оставаме в зоната си на комфорт, в тялото ни се отделят хормоните на щастието: серотонин и допамин.
Това е така, защото в познатото няма риск. Няма опасност за не-оцеляване. Добре, но сега, когато вече съм оцеляла, искам и да бъда щастлива, креативна, осъществена.
Примитивната част на мозъка не регистрира това. Трябва аз да го впиша в невронните си пътища. Да преодолея страха за не-оцеляване и да се гмурна в непознатото. Там е моят потенциал за растеж. Всичко, което търся е извън зоната ми на комфорт.
Ако не беше така, вече щях да го имам, да съм го постигнала.
Така, че да се придържам към старото, познатото отминалото, отживялото е контрапродуктивно.
Прилича на това, да стискаш в дланта си парещ, горещ картоф, което ти причинява болка.
Колко дълго би издържала?
А колко дълго още ще си причиняваш бездействието, отлагането, криенето на тъмно и топло?
Хората, на които можеш да бъдещ полезна, те търсят. Имат нужда от решението, което можеш да дадеш.
Пускането на нещата е умение, което може да развиеш.
Вкопчването в познатата рутина е инерция с голяма сила. Може би не ти е лесно да я прекъснеш сама.
Потърси ме за безплатна опознавателна среща тук, когато си готова да действаш.
Ще ми разкажеш за твоята лична история и заедно ще начертаем план с решението, за да успееш и ти да развиеш в себе си идентичността на терапевт, лечител, консултант с мащабно мислене, размах в действията и отлични финансови резултати.
Колкото по-ресурсна си ти, толкова повече сила имаш, да даваш решение на тези, които се нуждаят от него и не могат да го намерят без теб.
Както обичам да казвам: “Недей да бъдеш толкова лоялна към тази, която си днес, до такава степен, че да не даваш шанс, на тази, която можеш да бъдеш, да се прояви.”
Свързани статии с “Лечебната сила на Умението да Пускаш Старата си Идентичност”
1О твои вярвания за парите, които ги държат далеч от теб
Парите и Закона за Вибрациите
С Парите съм на “ТИ” и се обичаме