От какво “боледуват” твоите парични потоци? Малко хора са доволни от финансите, с които разполагат. И още по-малко хора смятат, че имат контрол върху паричните си потоци. Сякаш парите имат свой собствен живот и навик да те навестяват по-често или по-рядко, да се стопяват и да липсват точно, когато най много им се надяваш?
Когато мислиш за пари, коя е първата емоция, която забелязваш да напира в теб? Смяташ ли, че с парите си на”ти”? Имаш ли взаимност: “Аз обичам парите. Парите ме обичат? “Вярваш ли, че е така?
Това, което най-често изпитваме по отношение на парите, които даваме, е страх, тревога, притестнение. Сякаш изпитваме болка, когато си тръгват от банковата ни сметка. и тревога, кога отново ще се върнат там. Самата тема”Пари” е болна тема. Защо?
За някои хора, както казах, е заради непрекъснатата им липса. Други, защото поражда раздори между членовете на семейството и подкопава хармонията. За трети, ами просто не могат да им купят любов. Или спокойствие. А може би има друга някаква причина за недоволство и дискомфорт при самата мисъл: “пари”.
Какво поражда болезнените чувства по темата “Пари”?
Ние се учим как да мислим, да се отнасяме и да боравим с парите още от най ранно детство.
Наблюдаваме своите родители и близки като модели на поведение.
Ако живееш с някого който като чичо Скрудж брои всяка стотинка, или както му казваме ‘габровец”,)) ( обичам Габрово), или като прототипа “Плюшкин” на Гогол, ти със сигурност ставаш спестовник, и дори развиваш натрапчив вътрешен подтик да къташ бели пари за черни дни.
Казвам това, не за да отрека полезни навици, като бюджвт и спестявания, а за да открехна вратата към някои отклонения в поведението ни, причининеи от преживяна болка , силен емоционален момент. Колко татко, кака, мама, батко се страхуваха да дават пари, да са на ‘минус’, не обичаха изваждането просто. Нали като харчиш, обедняваш…..
Ако обаче родителската фигура у дома беше от типа ‘ларж”, “откъдето дошло, там отишло”, тогава може да се развие натрапчив подтик да “профукам” всичко. Давай, докато има, може.
Тоест тогава в посъзнанието се залага едно нехайство и небрежно отношение към парите и ти не ги уважаваш.
А може би просто има кой да ги изкарва. Или ако няма откъде, се обръщаш към комара и покера.
Понякога от две деца в семесйтвото, изразстват два коренно различни типа на отношение към парите. Ако таткото е беден при раждането на първотото дете, но просперира по-късно, при раждането на второто, тези деца ще имат различни вярвания за това, как се изкарват пари, има ли ги достатъчно. Тогава нищо чудно банковите им сметки да показват различен баланс. Нищо, че са расли заедно.
Това е така, защото нашите вярвания определят нашето поведение с парите, което формира житейски преживявания, отразяващи първоначалните ни вярвания.
Това, което преживяваш в ранните години на твоето детство, не само оставя емоционален отпечатък, но формира в теб убеждения за това:
- какво са парични потоци,
- стигат ли,,
- лесно ли се изкарват
- как да боравиш с тях
- има ли ги, когато ти потрябват?
Парични потоци и Болката от това, че все ги няма, когато ти потрябват
Сега ще ти разкажа една история от моето детство, за да ти обясня нагледно как ние създаваме убежденията си въз основа на преживяното. Как аз повярвах, че парите са такова нещо, което все го няма точно, когато най-много ти трябва.
Моята баба Кина, на която съм кръстена, ми разказваше как като млада, когато се залюбила с дядо ми Кольо, той я завел една неделя в съседното село на панаир. Било горещ летен ден. Като мъж, той носел в себе си джобните пари. Баба ми, като жена, му дала и своите грошове, да й ги пази, да не се нещо затрият по пътя.
И тръгнали те, пременени и в радостно очакване. А панаирът наистина бил пъстър, много- люден и интересен. Слънцето обаче припичало силно. Дядо ми, който беше бъчвар, тръгнал с ергените към една сергия с инструменти, а баба ми към друга, с гривни и обеци. И тук това, там онова, баба ми и дядо ми се изгубили от поглед един друг.
Баба ми продължава да разказва: “А на мен устата ми пресъхва за една лимонада. Къде си бре, Кольо? Пусто да опустее…Тежки да бях си носила парите у себе си.” Оттогава баба ми се научила да си заделя пари и да си отговорност. Но също и че човек може да остане без пари, точно когато най-много му трябват. Страхуваше се, да не остане без пари. Показваше ми как крие пари под дюшека, “лявата ръка ( дядо) да не знае какво прави дясната ( баба)”. Забавно, нали? Но страховете винаги се усещат като реални и създават реалност.
А твоите страхове по отношение на парите, къде ги научи? От кого? От какви преживявания. Да се замислим над това.
Поздрави от мен,
Мира
Свързани статии:
1О твои вярвания за парите, които ги държат далеч от теб
Парите и Закона за Вибрациите
С Парите съм на “ТИ” и се обичаме