Как да помогнем на ума си да отпочине? Оставени на автопилот, ние препускаме от мисъл в мисъл. Умът не може другояче, освен да обработва мисли. Ала забелязала ли си, че нито една от тези мисли не е нова?
Сякаш в ума си превъртаме сценарии, които са написани отдавна и никога повече не са редактирани оттогава.
От тези мисли, окупирали ума ни, ни владеят бушуващи емоции. И ние се идентифицираме с тях, Така се чувствам, значи това съм аз.
Мислите са за ума това, което е кислородът за огъня. Но ти не си нито своите мисли, нито, своят ум. Ти си този, който ги наблюдава и управлява, в най-добрия случай. Иначе те направляват теб. И за жалост не винаги в посоката, в която би искала да се движиш.
Умът ти не ти дава да си починеш
Претовареният с отрицателни мисли ум, предизвиква отрицателни емоции в тялото. Заета да се бориш с тях, да ги отричаш и подтискаш, ти преминаваш през своя ден напрегната и неудовлетворена. Дори не осъзнаваш защо така.
Замисли се сега>Какво е тревогата? Мисловен фокус върху възможно най-нежелания изход от дадена ситуация.
Какво е страхът? Мисъл, вярваща в реалността на надвисналата опасност.
Умът ти преработва мисли. Това му е работата. А твоята работа е да мислиш хубави мисли.
Умът ти не прави разлика между качеството на отделните мисли. Ти трябва да я направиш.
Ти не си умът си, така, както не си ръцете или краката си. Те са инструменти, с които навигираш реалността си.
Може би се питаш: А не е ли наивно да не се тревожи човек, когато вижда накъде отиват нещата? И аз не искам да се страхувам, но паниката просто ме завладява. Чувствам се безсилна да я спра.
Умът ти те владее чрез емоциите, които ти създава
Никой не може да спре емоция, която е в ход. Тя вече е задвижена от определна мисъл-майка.
Всеки може обаче да промени мисълта, която е родила емоцията. Тогава се ражда друга емоция. Затова спри да се бориш срещу своите емоции, да негодуваш или се страхуваш от тях. Когато отхвърляш своите чувства и емоции, ти всъщност отхвърляш една част от себе си.
Никой, който е раздвоен, половинчат и нецялостен емоционално, не е свързан с личната си сила. Тоест, твоята сила е в твоят вътрешен емоционален покой, в баланса.
Поставяй в ума си такива мисли, от които усещаш емоционален мир. Не е наивно да спреш да мислиш за опасността. Наивно е да не вземеш мерки срещу нея. Не е наивно да спреш да рисуваш ужасни възможни картини на това, което може и никога да не се случи. Просто е контра-продуктивно да го правиш.
За да не те владее умът ти, трябва ти да го владееш. Знаеш ли, че половин час активно тревожене ти коства 7 часа жизнена енергия за творчество и радост?
И още, нека те попитам. Самото тревожене как, по какъв начин променя хода на нещата, за които се вълнуваш? Приела си този мисловен навик като един вид застраховка. Когато се притеснявам, ” правя нещо “. Ето това е наивно. Така да си вгорчаваш живота и да се изтощаваш е безсмислено.
Как да зададем на ума си програма за почивка
Забави хода на своите мисли умишлено, за да ги разпознаеш. Не се вкопчвай в мислите, приеми, че не са хубави. Постави под въпрос тяхната достоверност. Така ли е наистина, както си го мисля сега? Трябва ли да вярвам на всичко, което ми минава през главата?
Планирай си почивки през деня. Аз например обичам да завършвам разходките си с вкусна напитка в един Шератон с прекрасна гледка. За мен също така е закон, когато седна в трамвая, да затворя очи и да медитирам за 20 мин, докато кръстосвам Мюнхен.
Ще се изненадаш как дори и 5 мин откъсване от рутината, и потапяне в тишината ще те заредят. Знаеш как когато главата ти е под водата, изведнъж всичко ненужно изчезва? Потапяй се мислено. Няколко пъти на ден. Колкото пъти си храниш тялото на ден, подавай и на ума си материал за регенерация.
Йога е също мой любим метод за отклоняване на съзнанието и въвеждане на ред в емоционалната система. Плюс гимнастика без напрежение. А имаше години, когато смятах, че йога не е за мен, че нямам време, че не е достатъчно като физическо натоварване, за да поддържам формата, която искам. Каква наивност!
Когато правиш нещо, прави само едно нещо наведнъж.
Когато си сапунисваш ръцете, дръж ума си фокусиран върху балончетата от сапуна, шума и нежното докосване на течащата вода. Където и да си, бъди там. Така, както правиш едно нещо, така правиш и всички други неща. С присъствие или без него. В този миг сега, или в някакъв миг, който още не е дошъл. И може да не дойде.
Ти си това, което мислиш тук и сега. Това, което мислиш тук и сега, или ти дарява мир или те изтощава. Или ти избираш, или умът ти го прави вместо теб.
Защо е толкова просто, а никак лесно да си господар на ума си?
Умът ти е като компютър. Той вече е програмиран с убеждения от най-ранно детство. Изкопирала си мамините модели на страх, татковите реакции на тревога. Нечии вярвания за това, какво е възможно за теб. Научила си се да мислиш така, както са мислили възрастните около теб. Твоите авторитети.
От техните реакции, от взаимоотношенията с тях, от преживяното с и около тях, си направила умозаключения, които до ден днешен не си прекроила и променила. Те определят начина, по който се чувстваш и действаш. А оттам и твоите резултати. Затворен кръг.
Твоят навик на мислене не е твой. Нито са твои мислите, които превърташ в главата си по инерция. те принадлежат на социума, в който си израстнала и живееш.
Умът ти ги пази и им вярва, защото са му познати. Невронните пътища, които си упражнявала години наред, са станали толкова дълбоки и утъпкани, че умът ти не разпознава другите възможни коловози ( начини на мислене).
Затова не ти е лесно да си починеш. Да живееш в мир. Разбираш много добре, какво ти казвам, ала когато си сама, не можеш да се пребориш.
Не се упреквай. За това си трябва тренинг. Трябва ментор и поддържаща групова среда.
Хипнотичните регресии, които правим в КЛУБ “Подсъзнателна Промяна” ти помагат да подмениш програмите в компютъра на твоя ум. Да осъзнаеш къде и в какво , на кого все още подражаваш е пътят към твоята вътрешна свобода.
Да спреш да мислиш по инерция и да мислиш нарочно. Това е свобода.
Но за да си дадеш разрешение за нея, трябва да разбереш, къде, кога, как и защо си си я забранила.
Ние се раждаме свободни. Вкопчването и страдалческото мислене го учим по -късно. И както сме го научили, така можем и да се отучим от него.
Ако си готова за тази работа върху себе си, заповядай при нас тук в Клуб “Подсъзнателна Промяна”.
До среща,
Мира
Свързани статии:
7 начина, по които стопираш желаните бизнес резултати
Ако обичам себе си, какво ще правя по друг начин?
Ниската самооценка води до ниски доходи – Kак да вдигнем и двете?