Няма значение колко дълго е било мрак. Достатъчен е само един лъч светлина и мракът вече не е мрак.
Няма значение колко дълго си живял в ограниченията, наложени ти от твоето възпитание и условията в които си израстнал.
Когато се умориш да се примиряваш с онази версия на себе си, за която знаеш, че не е оптималното “Ти”, можеш да направиш друг избор. Да избереш да бъдеш този, който винаги си искал.
Изборът не е като решението. Решенията понякога си ги променяме според обстоятелствата. Изборът е решение за отдаденост. Изборът се случва единствено и само на ниво действие.
Какво трябва да знаеш за процеса на Личностната Трансформация?
Първи Принцип на Трансформацията: Осъзнатост
В началото бе осъзнаването. Когато не си осъзнат, живееш в мрака на това, което те движи, без да знаеш. Дори и без да искаш.
Някой известен мислител беше казал, че няма никакъв друг недостиг на тази планета освен недостига на осъзнатост.
Да не си осъзнат е като да не знаеш,че не знаеш. А как ще стигнеш цел, която не можеш да видиш? Трябва да откриеш корена на своя проблем, заради който търсиш трансформация.
Кое е онова дълбоко твое убеждение, което формира у теб нагласи, поведени и резултати, които искаш да промениш? Това трябва да е първата ти стъпка
Втори Принцип на Трансформацията: Отдаденост към Промяната
Когато си открил онова, което те саботира, колко дълго още ще искаш да го повтаряш? Инерцията на познатото ще те тегли към него, дори и когато то ти вреди. Колко дълго ще позволяваш това да се случва? Трябва да решиш.
Да си отдаден към промяната си, означава да я направиш задължителна. Да стане задължително да правиш новия избор, докато той стане познат, естествен и автоматичен.
Избор на какво? Най-напред на мисъл. Оттам на поведение и постъпки. Програмираният ум е деспотичен. Той ще иска да върви по утъпканите неврологични пътища. Трябва да му се противоппоставиш. Трябва ясно, твърдо и многократно да сменяш курса на действие, да прекъснеш автоматизма, да нарушиш традиционното.
Програмираният ум има едно слабо място. Много се влияе от емоция. Ако ти съумееш да си внушиш колко много ти харесва да излизаш от зоната си на комфорт, промяната ще ти се удава лесно. Помисли, кое му е хубавото на това трудното? Дръж визията на желаното пред очите си и се потапяй в емоцията на радостта от това да го имаш, да си го постигнал.
И когато правиш новия избор задължителен, казвай на старото: “Това не съм аз. Това не е мое”, а на новото “Обичам те.”
Това ни отвежда то третия принцип.
Трети Принцип на Трансформацията: Управление на Фокуса
Много често казвам, че по природа, умът е като див кон на зелена поляна. Хвърля те ту наляво, ту надясно и във всички посоки на света.
Освен ако не го обяздиш. Тоест, да тренираш своето внимание да се задържа определно дълго време на едно място. И това място да е такова действие, което ти носи полза по отношение на целите, които си поставяш.
В началото може да използваш будилник. Навий го да ти звънне след 20 мин и виж дали през тези 20 мин ти неотклонно следва своето намерение. Колко пъти се разсея, отвлече, кой се намеси, какво се случи?
Така както правиш едно нещо, така правиш всички неща. Ако не за друго, можеш да използваш своя фокус да мислиш за това, как искаш да се чувстваш. За онова, което искаш да случиш. За това, от което искаш повече в своя живот.
Твоят фокус е твоята реалност. Забелязал ли си колко хора прахосват ценния момент сега, мислейки за миналото. Миналото и бъдещето не са в твоя контрол. Да оставаш в тях е форма на самосаботаж. посвети им 5 % от своето време, нека останалите 95% да са върху твоето “Сега”. Обогатено от опита на твоето минало и визията за твоето бъдеще.
Четвърти Принцип на Трансформацията: Планиране
Ръката, която пише. В нея има толкова сила. Помисли как си се научил да четеш и пишеш в първи клас. За твоето подсъзнание написаното е закон. Карта за навигация. По това как изглежда твоя ръкопис може да се направи анализ на личността ти,знаеше ли го това?
И обратното също е вярно. Чрез писане можеш да постигнеш и промяна във вътрешните си нагласи. Ръкописът е задната врата към подсъзнанието. Свързани са.
Това, което си написал, ще се случи. Трябва да бъде изпълнено. Така е устроен твоя ум. Затова, когато планираш, пиши на ръка. В специална тетрадка.
Когато планираш, ти задаваш цел. Ако ти нямаш план за себе си, със сигурност ще станеш част от плана на някой друг.
Когато целите ти са написани, имаш обратна връзка със себе си. Какво си постигнал? Къде си по пътя? И още повече: всеки път, когато отбележиш една конкретна стъпка като успешно завършена, програмираш своя ум, че ти си този, който случва нещата. Ти си държиш на думата. При теб няма хлабаво. Което не си си набелязал, него не си постигнал.
Планирането е добре да върви от общото, генералното, дългосрочното към близкото, специфичното, деталното. Започни с тримесечието. Какви промени искаш да видиш в себе си и около себе си в следващите трие месеца? ОТдели време. Помисли. Запиши.
Тогава, с оглед на тримесечните цели, какво ще следва да правиш всяка седмица, и какви ще са ежедневните малки стъпки? Това трябва да обмислиш. Това е като траектория на твоя успех.
Трансформацията тогава се случва ускорено. Защото за да изпълниш стъпките по плана, ти трябва да станеш този, който може да ги изпълни.
Ако ли пък не, планирането ясно ще ти покаже, че си заседнал. Можеш да отлагаш, но не можеш да се заблуждаваш, че не го правиш.
И като финал, само да ти напомня: Или ти ще трансформираш ума си и ще го водиш към своите цели или той ще те държи ддалеч от тях.